Медиен Морал

Това е проект с ръководител доц. Георги Лозанов, бивш председател на СЕМ, председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция и т.н. Кандидатствуващата организация е “Националната художествена академия”, в партньорство с “Аргента-ИК” ООД, чиито управител е Боряна Кирилова Станкова-Тодорова. След спечелването на финансиране тази фирма отпада, а на нейно място се включва фирмата „Реформа Адвъртайзинг” АД (социологът Андрей Райчев, Вера, Стела и Ана-Илза Райчеви, Мирослава Баджева, Десислава Тодорова – Олованова).

При оценяването на този проект не са “допуснати” нарушения, за които говорехме досега. Няма скрити рецензии, събрал си е точките, необходими за класиране, няма обединения или премествания. Членовете на колектива не са били рецензенти.

И все пак има някои факти, които не говорят в полза на безпристрастно финансиране.

Проектът е класиран на базата на една сдържана рецензия с малко точки (84 от 100 възможни) и три рецензии, чиито автори са рецензенти, без докторска степен и без хабилитация. Те са дали съответно 96, 99 и 100 точки от 100 възможни. Формално не е забранено да има рецензенти без научни степени и звания, поне законът не забранява. Но който съзнателно го е допуснал, за мене вече е вън от научната колегия. Проучванията сочат, че рецензентите без научни степени и звания не са одобрени от ИС. Това обаче е директно нарушение на Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на научните изследвания:

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31, изм. – ДВ, бр. 107 от 2008 г.) Оценяването на научните проекти и програми се извършва от независими чуждестранни рецензенти при спазване принципите на безпристрастност, компетентност и избягване конфликта на интереси.

(3) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2008 г.) Рецензентите по ал. 1 се определят на заседание на изпълнителния съвет чрез жребий измежду съответната група експерти, включени в листа на чуждестранните рецензенти.

Още в алинея (1) виждаме, че има нарушение; няма как посочените рецензенти да отговарят на “принципа на компетентност”. А и няма следи някой да е проверявал това. Но ако понятието “компетентност” е разтегливо, то текстът от ал. (3) е проверяем. Или тези рецензенти са одобрени от ИС и има протокол, или не са одобрени. Такъв протокол не е намерен, С други думи проектът е оценен от незаконни чуждестранни рецензенти.

Българският рецензент е оценил проекта също за 100 точки, доста нереалистична оценка на фона на средната оценка даже на печелившите проекти и не дотам благоприятната оценка на единствения законен чуждестранен рецензент. Но като имаме предвид, че този български рецензент е кандидатствал с 3 проекта, разбираме, че той не е от най-големите любители на почтеността, независимо, че твърди, че се е отказал от участие в тях след като е станал рецензент. Да не говорим, че според една проверка, направена от дирекция “Наука”, все пак продължава да е ръководител на единия от тях. Всъщност моя проверка и сравняване на документите показва, че този рецензент е включен (с парола!) на 10 октомври, 2009 г., а е изваден от проектите си на 19 ноември, 2009 г. т.е. 40 дни по-късно!

Горната справка за стойностите на рецензиите навежда на следния въпрос. Дали не може да се манипулират крайните оценки на проекта чрез предлагането му на повече рецензенти, докато се получи желаният резултат? Както знаем, рецензентите сами избират проектите за рецензиране. Но можем да им предложим проекти и “те да ги изберат”. Така по-късните рецензии ще компенсират недостатъчния брой точки от първите рецензии. Според хората, изготвили правилата за достъп това не може да става. Защото след получаването на две рецензии, проектът не може повече да бъде избиран. Ето извадка от протокол 15, стр. 5 на работната група:
проф. Камен Иванов: Т.е., ако се получат две рецензии, какво се случва с проекта?

доц. Добромир Маламов: Той се блокира. Този проект вече се блокира и не се предлага по-нататък. Но същевременно е могло още двама или повече да са го взели и тогава ще се получат повече от две рецензии.

Справката обаче в log-файла показва, че този проект не е бил блокиран след получаването на 2 рецензии. На 21 ноември, 2009 г. той вече е имал 2 завършени международни рецензии със средна стойност 92 точки (84 +100/2). Те не са достатъчни за класиране, но с подходящ български рецензент би могло да се получи необходимата оценка от 94 точки. Дали не са били уверени в българския рецензент или по друга причина, но ръководителите са привлекли следващите двама чуждестранни рецензента от Турция без научни степени и звания (дори без да е ясно къде работят). Те са взели проекта за рецензиране на 2 декември, 2009, два дни след като е трябвало да се приключат с рецензирането и са предали рецензиите си на 5 и 6 декември, 2009. Но за нас е по-важно, че това станало е след като проектът е бил “заключен” според горната извадка от протокола. Нещо повече, разполагам с документ, който показва, че проектите са им били предложени на 26 ноември, 2011 г., т.е. съвършено преднамерено е търсено допълнително рецензиране, явно поради неудовлетворителния резултат и риска да го вземе неприемлив български рецензент. Именно в това писмо им е даден срок до 30 ноември.

Проектът е поискал 570 хиляди лева, като фирмата съизпълнител ще осигури още 100 хиляди лв. 200 хиляди са предвидени за заплащане на възнаграждения за 8 сътрудника в период от 36 месеца. С други думи се предполага участниците да получат по 25 хиляди лева ако ги разделят по равно. Това прави по една професорска заплата за всеки участник.

Друга, още по-голяма сума – 300 хиляди лева ще се дадат на външни организации за подпомагане на научната работа. По този начин получаваме, че 500 хиляди лева ще се изплатят за заплащане на възнаграждения. Сигурно има достатъчно за да получат и нарушителите на законите, осигурили класирането.

По някаква причина е финансиран само с 250 хиляди. Според министър Игнатов той лично е намалил сумата на почти всички договори, макар че според проф. Герджиков (на заседание на работната група) още бившата министърка Й. Фандъкова е направила това.

Според правилата проектът е получил половината, т.е. 125 хиляди лева за първи етап през 2009г. „Реформа Адвъртайзинг” АД е получила 85 хиляди, т.е. повече от две трети от финансирането. Ще обърна внимание, че предишният партньор е обещал някаква помощ и се предполага, че рецензентите са оценявали именно тези възможности. Докато възможностите на новия партньор са оценени САМО от тогавашния управител проф. Герджиков, което също не е законно. В правилата за провеждане на конкурса пише, че договорът се сключва между ФНИ от една страна, и ръководителите на научния колектив и на участващите в проекта организации, от друга. Те имат сила на закон, тъй като в правилника за приложение на закона е казано:

Чл. 30. (2) Методиката по ал. 1, образците на документи за кандидатстване за финансиране от фонда, указанията и процедурите за финансиране от фонда се публикуват на Интернет страницата на фонда.

С други думи и при сключването не са спазени указанията; в проекта е участвала една организация, а друга е сключила договор. Това в крайна сметка нарушава правилника и съответно закона.

Но тук не свършва историята на този проект. През март 2012 г. се появи статия във в. Всеки ден, която твърди, че този договор е получил 285 хиляди лева за втори етап, с което цялото финансиране е станало 410 хиляди лева. С други думи, в нарушение пак на правилата за провеждане на конкурса, договорът е финансиран със 160 хиляди лева в повече от първоначално сключения договор. (виж извадка от указанията).

Последното нарушение е извършено от Изпълнителния съвет. Законът за насърчаване на научните изследвания казва:

Чл. 16.
(2) Членовете на изпълнителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда.

Освен това има още един нарушител или подбудител на нарушението – министър Игнатов. Причината е, че в отговор на писмо от председателя на Изпълнителния съвет Рангел Гюров с искане да се увеличи финансирането на няколко договора, министърът е отговорил утвърдително.

Не е нужно човек да познава отношенията между двамата за да се досети, че по-скоро министърът е подсетил Гюров да поиска увеличение на финансирането. Защо му е на Гюров да помага на този договор. А освен това има още договори, които са финансирани в нарушение на забраната да се увеличава сумата на сключени вече договори. Един от тях е базиран също на бул. Дж. Баучер 23 (седалището на фирмите на А. Райчев). Друг е на рибния институт.

Посочените нарушения сочат, че държавата е ощетена с 410 000 лева от провеждащите конкурса. Без съмнение тези пари трябва да се върнат, а на виновните лица да се потърси отговорност.